Понякога съм толкова добра,

като дете на Слънцето

на всекиго дарявам

по мъничко  от свойта топлина.

Понякога съм тъмна като нощ,

студена съм като дете на зимата.

Не ме обича никой и не ме желае,

оставам като вятъра сама.

Но сред сняг и тъжна тишина,

забравила за нежността,

не мога да живея дълго и започвам

отново да жадувам обичта.

Тогава се завръщат птиците,

с дъха си южен ме целуват

и бликват в мен безброй желания

да върна лятото на сините си дни.

Ще разбере ли някой моята душа,

ще ми прости ли тези настроения,

връхлитащи внезапно като буря,

отлитащи със всяко ново чувство.