22 ago 2015, 20:55  

Понякога 

  Poesía
395 1 0

ПОНЯКОГА


Вали... Роят се тъжно мислите в главата

и капките разбиват се в стъклата

като несбъднати мечти...


Боли... Не смея да извикам в тишината...

Така и не намерих топлотата

на сродните души...


Крещи, струи от всеки ъгъл грозотата...

Безмълвно ме обгръща самотата...

Не вярвам на лъжи.


Горчи, тежи измяната и пустотата,

но за живот възражда се душата

и в тъмното блести...

© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??