ПОНЯКОГА
Вали... Роят се тъжно мислите в главата
и капките разбиват се в стъклата
като несбъднати мечти...
Боли... Не смея да извикам в тишината...
Така и не намерих топлотата
на сродните души...
Крещи, струи от всеки ъгъл грозотата...
Безмълвно ме обгръща самотата...
Не вярвам на лъжи.
Горчи, тежи измяната и пустотата,
но за живот възражда се душата ...