Aug 22, 2015, 8:55 PM  

Понякога 

  Poetry
518 1 0

ПОНЯКОГА


Вали... Роят се тъжно мислите в главата

и капките разбиват се в стъклата

като несбъднати мечти...


Боли... Не смея да извикам в тишината...

Така и не намерих топлотата

на сродните души...


Крещи, струи от всеки ъгъл грозотата...

Безмълвно ме обгръща самотата...

Не вярвам на лъжи.


Горчи, тежи измяната и пустотата,

но за живот възражда се душата

и в тъмното блести...

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??