Понякога...

Понякога ми е така самотно,
сама със себе си говоря.
Питам се дали не полудявам
или просто с чувствата се боря?

Понякога е само тишина.
Едва, едва проглеждам в мрака..
И няма звук, и няма светлина,
единствено часовникът тик-така...

Живея в един объркан свят,
мой, измислен и безсмислен.
Мразя го, но въпреки това,
копнея в него да притихна.

Отлита времето ми, знам..
Кога останах да те чакам?
Не помня как изгубих те, но знам,
изтича времето ми сякаш пясък в ръката..

Бъди чужд щом така решил си,
сама отдавна аз останах.
И чувствата, и спомените скрил си,
но някой ден ще ти потрябват!