12.12.2014 г., 21:12

Понякога...

782 0 0

Понякога ми е така самотно,
сама със себе си говоря.
Питам се дали не полудявам
или просто с чувствата се боря?

Понякога е само тишина.
Едва, едва проглеждам в мрака..
И няма звук, и няма светлина,
единствено часовникът тик-така...

Живея в един объркан свят,
мой, измислен и безсмислен.
Мразя го, но въпреки това,
копнея в него да притихна.

Отлита времето ми, знам..
Кога останах да те чакам?
Не помня как изгубих те, но знам,
изтича времето ми сякаш пясък в ръката..

Бъди чужд щом така решил си,
сама отдавна аз останах.
И чувствата, и спомените скрил си,
но някой ден ще ти потрябват! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...