Понякога

stivi797 (Стефан Янев)
77 196

30 may 2015, 22:03

Poesía

447 0 0

Понякога съм пълен със стомана.

Но знай - аз няма да те нараня.

И зеят вътре в мене стари рани -

които продължават да кървят.

Понякога воювам с тъмнината.

Ала не казвам, че съм светлина.

Но правя всичко нужно за приятел.

И враг посичам - с острата кама.

Понякога целувам и обичам.

Понякога.... Но само не сега.

Не, нямам аз до себе си момиче.

Но няма в мен омраза и тъга...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.