Понякога съм пълен със стомана.
Но знай - аз няма да те нараня.
И зеят вътре в мене стари рани -
които продължават да кървят.
Понякога воювам с тъмнината.
Ала не казвам, че съм светлина.
Но правя всичко нужно за приятел.
И враг посичам - с острата кама.
Понякога целувам и обичам.
Понякога.... Но само не сега.
Не, нямам аз до себе си момиче.
Но няма в мен омраза и тъга...
© Стефан Янев All rights reserved.