22 abr 2016, 8:44

Понякога 

  Poesía » De amor
485 1 4

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, чe си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.  

Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.

Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.

Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога неща да се събудя,
защото болката от липсата ти, брули.

Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм, във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!

Понякога е трудно да живея,
със мислите, с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.

понякога не мога да те имам...




 

© Неземна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Понякога изгарям,после тлея
    към себе си е време да се върнем"
    Харесах.Поздрав от мен!
  • Много е хубаво, Цвети!
  • Благодаря ти, Младене за това, че ме четеш! Аз също ви чета и ви се радвам!!! !Благодаря на всички в този сайт, че ви има! Ценни сте ми!!!
  • Хубава поетико-лирична изповед. 5 от мен.
Propuestas
: ??:??