22.04.2016 г., 8:44

Понякога

647 1 4

Понякога ми липсваш до полуда,
а после се стопяваш в паметта ми,
понякога крещя, чe си заблуда,
и топло те приспивам в съвестта ми.  

Понякога в стъклото те рисувам,
а мислите ми капят надалече,
понякога комфорта си рискувам,
скала съм с теб, не слабичко човече.

Понякога в сърцето ми копаеш,
засаждаш нежност, храниш го със думи,
понякога в душата ми ридаеш,
сплотяват се надежди помежду ни.

Понякога е страшно да се будя,
защото ни разделят тъмни бури,
понякога неща да се събудя,
защото болката от липсата ти, брули.

Понякога в зависимост се давя,
помиярче съм, във шепите ме храниш,
понякога виновно се удавям,
отиваш си... сълзите да ми пазиш!!!

Понякога е трудно да живея,
със мислите, с които те преглъщам,
понякога изгарям, после тлея,
към себе си е време да се връщам.

понякога не мога да те имам...




 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Понякога изгарям,после тлея
    към себе си е време да се върнем"
    Харесах.Поздрав от мен!
  • Много е хубаво, Цвети!
  • Благодаря ти, Младене за това, че ме четеш! Аз също ви чета и ви се радвам!!! !Благодаря на всички в този сайт, че ви има! Ценни сте ми!!!
  • Хубава поетико-лирична изповед. 5 от мен.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...