4 ene 2023, 17:27

Понякога

  Poesía » Otra
768 2 5

Понякога се пише са любов, но чувствата отсъстват.

И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.

Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.

Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.

 

Останалото, позата, усеща се и просто обич няма.

Метафори кълнят, отцеждат се в словесната измама.

 

 

Аделина Колева

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Аделина Колева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За много години,добри хора. Бъдете живи и здрави, и много щастливи. Благодаря за светлите отзиви.
  • Много истини си казала със стихът си, Аделина! Хареса ми. Бъди здрава и вдъхновена през Новата година!
  • така е..
  • ЧНГ, Аделина!
    Нямаш си идея колко ми е близка тази тема.
    Мисля, чувството, което всеки автор влага в творбата си,
    независимо каква е тя, по неведоми пътища се усеща,
    предава се на другите. Благодаря ти!
    Поздрави! Успех!
  • Честита Нова година, Аделаида! Да ти носи здраве, късмет и вдъхновение!
    Вярвам, че истинската любов пречиства душите. Тя е неподражаема и божествена и осмисля съществуването ни. Но не търпи фалш.
    Превъзходен стих!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...