4.01.2023 г., 17:27

Понякога

758 2 5

Понякога се пише са любов, но чувствата отсъстват.

И се усеща липсата на зов в словесното прекръстване.

Тя, любовта, извира между думите, когато съществува.

Не зная как, но другояче струните звънят от всяка дума.

 

Останалото, позата, усеща се и просто обич няма.

Метафори кълнят, отцеждат се в словесната измама.

 

 

Аделина Колева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Аделина Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За много години,добри хора. Бъдете живи и здрави, и много щастливи. Благодаря за светлите отзиви.
  • Много истини си казала със стихът си, Аделина! Хареса ми. Бъди здрава и вдъхновена през Новата година!
  • така е..
  • ЧНГ, Аделина!
    Нямаш си идея колко ми е близка тази тема.
    Мисля, чувството, което всеки автор влага в творбата си,
    независимо каква е тя, по неведоми пътища се усеща,
    предава се на другите. Благодаря ти!
    Поздрави! Успех!
  • Честита Нова година, Аделаида! Да ти носи здраве, късмет и вдъхновение!
    Вярвам, че истинската любов пречиства душите. Тя е неподражаема и божествена и осмисля съществуването ни. Но не търпи фалш.
    Превъзходен стих!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...