Понякога
Понякога ще бъда много истинска,
детински ще те гледам с недоверие,
когато изумено търсиш смисъла,
взривен във някое стихотворение.
И ще те питам, истински учудена,
къде отива вятърът, когато
дърветата престанат да лудуват,
къде живее миналото лято,
отново ще се върне ли през юни...
Морето ще подслушвам във рапаните
ще бъда все така щастливо влюбена
в неща, които нямат очертания,
но вечно акостират в моите ириси,
защото се усещат у дома си...
Понякога ще бъда много истинска,
докосвайки деня ти със душата си
и ще се рея в твоето „обичам те”.
На някое пристанище осиротяло,
ще пускам платноходи от хартия,
ще гледам как потъва в синьо бялото,
ще си говоря нещо тайно с рибите
и ще се връщам много уморена
от взирането в приливи и отливи.
Ще ти изглеждам по-опитомена,
но всъщност ще съм просто мълчалива,
понесла на гърба си само себе си,
ще вярвам, че е за да се опомням,
след всички сбъднати съновидения
които ме превръщат в многоточие,
ше акостирам в шестото ти чувство
и, може би, ще спра да съм неистова
и да се губя в смисъла на думите...
И винаги ще бъда много истинска...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бистра Малинова Todos los derechos reservados
