Понякога...
Понякога съм плаха,
отчайващо съм мила,
в душата имам стряха,
ято птици приютила.
Разбудя ли сетивата
вътрешно освободена,
аз летя из тъмнината
лекокрила, устремена.
Изпепелявам тишината
възбудено неприлична,
музика звучи в душата
eдин тон по-различна.
Нежен спомен не съм,
едва ли някога ще стана,
тихо идвам в ласкав сън
и галя, не оставам рана.
Сънувай ме и ме помни,
един образ в тишината
грях не е, с мен тръгни,
аз съм сън, сън за жената.
16.07.2007г
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
:-Р