6 oct 2005, 2:26

Понякога

  Poesía
1K 0 0

Понякога

 

         Понякога сме лоши и дребнави

         и черна злоба сърцето ни гнети.

         Понякога сме сприхави.Лукави...

         Тъжни, огорчени. И без мечти.

         Понякога тъга лепкава и черна,

         душата ни изгаря с врял катран...

         Понякога радост дива и безмерна

         изригва от нас като вулкан.

         Понякога добротата ни човешка

         в гърдите кълни, расте и избуява...

         Понякога даваме прошка за грешка,

         дори на този, който не я заслужава.

         Понякога от живота усещаме умора.

         Понякога забравяме, че трябва да сме хора...

          .........................................................................

         Понякога...

        

         27.09.2005 г.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Кабакчиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...