Понякога

         Понякога сме лоши и дребнави

         и черна злоба сърцето ни гнети.

         Понякога сме сприхави.Лукави...

         Тъжни, огорчени. И без мечти.

         Понякога тъга лепкава и черна,

         душата ни изгаря с врял катран...

         Понякога радост дива и безмерна

         изригва от нас като вулкан.

         Понякога добротата ни човешка

         в гърдите кълни, расте и избуява...

         Понякога даваме прошка за грешка,

         дори на този, който не я заслужава.

         Понякога от живота усещаме умора.

         Понякога забравяме, че трябва да сме хора...

          .........................................................................

         Понякога...

         27.09.2005 г.