4 dic 2007, 10:53

Понякога

  Poesía
1.2K 0 19

Понякога се виждам.


В погледа на двама.

След влюбеност.


Понякога се срещам.


В пукнатини.

На доизживяване.


Понякога плача.


Със сълзи изплакани.

В сърцето ми оставили бразди.


Понякога се чувам.


В думите на чуждите.

След болката от близките,

вече не боли.


Понякога се преоткривам.


В глаголни времена –

                  сме, бяхме, сме били.


Понякога опитвам се да чувствам.


В търсене на топлина,

сред безимпулсната тълпа.


Понякога,

с усещането, че ме има

задавам си въпроса:


От някогашно аз,

в сегашно -

с минало излъчване,

дали ще ме пресътвориш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...