4 dic 2007, 10:53

Понякога

  Poesía
1.2K 0 19

Понякога се виждам.


В погледа на двама.

След влюбеност.


Понякога се срещам.


В пукнатини.

На доизживяване.


Понякога плача.


Със сълзи изплакани.

В сърцето ми оставили бразди.


Понякога се чувам.


В думите на чуждите.

След болката от близките,

вече не боли.


Понякога се преоткривам.


В глаголни времена –

                  сме, бяхме, сме били.


Понякога опитвам се да чувствам.


В търсене на топлина,

сред безимпулсната тълпа.


Понякога,

с усещането, че ме има

задавам си въпроса:


От някогашно аз,

в сегашно -

с минало излъчване,

дали ще ме пресътвориш?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Вълчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...