Този стих съм го писал много одтавна, и малко след като го побликувах в един друг сайт имаше подобни на тези коментари тук!
Нито съм се вдъхновявал от Вапцаров, нито съм заимствал от стиха му! Има малка прилика в началото, но просто така ми е дошло!
Престанете с подобни коментари!
Вапцаров,"Прощално"...Кой ли от нас" по-зрелите" не го носи
в душата си?Днес съм доволна,защото открих,че
Вапцаровата поезия докосва и най-младите.Какво по-хубаво от това...
Понякога...ще идвам...,ще ти донасям спомени...,ще плача безутешно...,ще моля да те няма и в мене да убия любовта..."
Това ме докосна от стиха ти,млади приятелю!Поздрав!Сърдечно!
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и далечен гост.
Не ме оставяй ти отвън, на пътя -
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам,
ще те целуна
и ще си отида.
Никола Вапцаров,Прощално
На жена ми
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.