Понякога
Понякога ще идвам във съня ти,
със вятъра ще вляза тихо,
до теб ще поседя притихнал,
а после пак ще си отида.
Понякога ще ти донасям спомени,
забравени от теб отдавна,
попиващи те в нощите изгубени,
пробляскващи във паметта ти хладна.
Понякога ще гледам те отблизо,
приседнал скрит във мрака,
а после невидян ще си отида,
защото някой там те чака.
Понякога ще плача безутешно,
със сълзи истински, горещи,
очите ми във болка ще се давят,
изгаснали като стопени свещи.
Понякога ще моля да те няма
и в мене да убия любовта,
но знам, че мога да го сторя,
само ако тръгна след смъртта...
със вятъра ще вляза тихо,
до теб ще поседя притихнал,
а после пак ще си отида.
Понякога ще ти донасям спомени,
забравени от теб отдавна,
попиващи те в нощите изгубени,
пробляскващи във паметта ти хладна.
Понякога ще гледам те отблизо,
приседнал скрит във мрака,
а после невидян ще си отида,
защото някой там те чака.
Понякога ще плача безутешно,
със сълзи истински, горещи,
очите ми във болка ще се давят,
изгаснали като стопени свещи.
Понякога ще моля да те няма
и в мене да убия любовта,
но знам, че мога да го сторя,
само ако тръгна след смъртта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Зафиров Все права защищены
