Мирослава.1 (Мима Иванова)
37 87
13 jun 2018, 1:18

Понякога е лесно да си тъжен... 

  Poesía
883 1 4

Понякога е лесно да си тъжен

и много трудно - мъничко щастлив.

Завързал страховете си на възел,

будуваш под завивка от звезди.

 

Поел си път, по който всяка дума

е камък остър или полет благ.

Когато нощем дълго следваш буден

на облаците призрачния впряг,

 

припомняш изначалния си жребий,

преравяш и трошичките добро,

и камъните, впили се във тебе,

запратени да прорастат в клеймо.

 

Човешките ти братя - странно племе,

препускат и се хапят мълчешком

в преварата кой повече да вземе

блага, награди, тронове с поклон...

 

Любимият им спорт - да те низвергнат,

да те подритват в жалката си мъст.

От всички цветове избират черния -

да начертаят по гърба ти кръст.

 

На глупостта човешка плодовете-

отдавна вярваме - са първороден грях,

забравили, че изборите светят

в посоки две - на обич или страх.

© Мима Иванова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Накъде вървиш, човеко? »

8 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??