Мирослава.1
35 el resultado
Не идва с грохот краят на света.
А в лятно пладне – с огън безразличен,
сред който два невръстни щъркела горят,
крилцата немощни в небето впили.
На оня страшен стълб пламтят ...
  94  10 
Нека други потъват в подвижните пясъци
на далечно небе, по-дълбоко и щедро, навярно.
Нека чужди звезди ги опиват със блясъка
на лъжовни надежди и приказно-златни съблазни.
Аз оставам. В тази моя земя на очакване, ...
  92 
Отвъд редовете светът е притихнал
и нощем луната ухае на дом.
Шопен се прибира във няколко стиха,
приготвил за утрото верния тон.
Отвъд редовете най-синята радост ...
  47 
Днес във въздуха март е разпръснал
всички свои лазурни искри.
Сякаш старият Мерлин, възкръснал,
е магьосвал земята в зори.
И на целия свят обещал е ...
  89  10 
Непонятно кога се разлисти небето
и бадемите вдигнаха розови храмове.
Тихомълком в зори изумрудно вълшебство
милостиво лекува черноземните рани.
Съживени, нечуто чудеса избуяват ...
  136 
Все още пазя блясъка в очите,
искрите златни жал и доброта.
Готова съм след облак да политна
и да изтрия нечия сълза.
И още блика музика в сърцето. ...
  127 
В тази нова година ще съм нова и аз.
И добра. Ще постегна крилете -
че от дълго вървене са потънали в прах
и перата им капят, безцветни.
Ще забравя да бързам. Като малко дете ...
  110 
Ято птици – и вятър.
И безкрайно небе.
Шепа есенно злато.
Носталгичен рефрен.
Вечер в синя спирала. ...
  91 
Оркестърът замлъкна. Свърши балът.
И партитурите отнесе вятър.
По немите клавиши на рояла
дъгата се разми до черно-бяло.
Ръцете, слети в танца, се разделят - ...
  105 
В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...
  98 
Светът среднощен, тази бледа сянка
на себе си самия, от суета изчистен,
дълбоко с корените свои стъпил
в най-непристъпните тревоги на сърцето...
Светът, по-грапав и от камъни пустинни, ...
  114 
Набързо свличаш плътската си риза –
и тази необятна нощ е твоя.
В небето само по душа навлизаш,
свободно сред сърцето на покоя.
Сълзите самодивски по тревите ...
  504  10  22 
Нощта преваля. Спи безкраят.
Сама съм с будната си мисъл.
На масата ми съхне хлябът,
от вчерашни тегоби клисав.
А утрешните ми победи ...
  146 
Не, не от кал човекът е слепен -
от приказно тесто е бил замесен.
И жребий цветен бил му отреден
отдавна - вместо тази черна плесен,
в която тънем немощни, сами, ...
  408 
Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
  312 
Понякога е лесно да си тъжен
и много трудно - мъничко щастлив.
Завързал страховете си на възел,
будуваш под завивка от звезди.
Поел си път, по който всяка дума ...
  380  11 
Отвъд кристалните води на времето
младежките ни образи трептят –
далечни, мамещи, недостижими...
Не можем да се върнем пак на онзи бряг.
Едничкото, което ни остава, ...
  304 
Бездомно кученце ситни по тротоара.
Крачето болно влачи и скимти.
Минават хора. Гледат безразлично.
Какво ли толкоз! Дребен помияр...
Очичките сълзят. Таят надежда. ...
  118 
Върху жаравата златееща на дните
омаяна и тръпнеща танцувам.
По стъпките ми плиска се магия
и нестинарската ми кръв бушува.
Сред вихъра от спомени и тайни ...
  199 
Звънът лиричен на звездите
в добрата нощна тишина
с капчука светъл се преплита,
прелива сила в моите слова.
Събирам вдъхновена звездно злато ...
  194 
Чакам твоите пръсти, Любов,
да ме изваят - нова и невинна.
Очите ти да ме пресътворят
и твоето сърце да ме роди
по-чиста, по-желана, ...
  124 
Открита като длан,
като сърце голяма
и чиста като блян...
Родина. Друга няма.
Понякога горчи ...
  107 
Невинност и лъчи,
искри и лед...
Дошъл е март. Пристъпва пролетта,
усмихната като зарадвано дете.
Копнежът на стаените дървета ...
  161 
Невероятни пролетни поля летят
насреща ми, пречистено-зелени.
Извива светло и звънливо моят път
и пак изгрява пролетта за мене.
Пътуване – благословено време ...
  92 
Докато телата ни спят,
душите пътуват в безкрая
и срещат се, тихо мълвят
слова неспокойни и тайни.
Което наяве боли, ...
  175 
Живеем трудно. Ориста си
сами избирахме, нали?
Преглъщаме сълзи безсилни -
а тя, Земята, се върти...
Любов не винаги ни стига ...
  93 
"В бели къщи с червени покриви
живеят добрите хора..."
Стъпвам леко и вятър ме носи,
пълни косите ми с дъх на пътища.
Вече не мога да съм добра. ...
  172 
Моето човешко име
го откраднаха цветята
и сега съм само сянка
сред смълчаните пространства.
Ветровете разпиляха ...
  124 
Привечерна, смущаваща, ласкава,
тръгвам с пролетни стъпки навън.
Зазвучава, зелен и прасковен,
залезът като сбъднат сън.
Стъпвам леко, не бързам, попивайки ...
  189 
Есента ми намигна с око на врабец.
После нежно с листо ме погали.
Дишам синя прохлада и шепот вали
сред тревите в нозете ми боси.
Още близо е лятото, още сладки лъчи ...
  125 
Аз изгревите свои благославям,
те носят ми усмивки с топлота.
Дори да съм самотна, не оставам
безрадостна - до мен е пролетта.
Преследват ме припламващи съзвучия ...
  105 
Гнетът жесток на думите затворени,
на неизречените ми слова,
на неродените истории,
на нéмощните ми крила...
Аз толкоз дълго чаках да летя, ...
  116 
С душа, сломена от копнеж,
аз все изкачвам своята Голгота.
Понесла жарката си самота
към синевата на очите ти,
Любов. ...
  315 
Твоя да съм, мен да виждаш само,
мен да чакаш и насън, любими,
с мен да бродиш, с мене да тъгуваш,
моите устни само да сънуваш...
Моите очи да те събуждат, ...
  288 
* * *
Аз бях Инес де Кастро,
Таис, Жулиета...
Умирах с всички влюбени во век веков.
Принасяха ме в жертва на кралете, ...
  249 
Propuestas