26 abr 2008, 10:33

Понякога и мракът е красив

  Poesía
1K 0 0

Болката не свършва, просто свикнах с нея...

Не зная защо, но се чуствам сама,

зобиколена съм от хора, а чуствам адска пустота.

Усмихвам се, докато душата плаче.

Слагам маска на щастливец...

Заблуждавам всички, но не и мен,

защото само аз зная колко болка събрала се е в мен.

Мислех си, че всичко ще е вечно,

мислех, че светът е само наш,

но явно сам грешала

и предадена се чуствам пак.

За мен ти бе всичко,

И слънцето, и вятъра,

и щастие, и болка,

ти бе моята съдба.

Е, да, но всичко свърши,

сама разбрах, че всичко се върти,

ако днес си щастлив,

утре болката над теб ще бди.

И всичко вече ми е безразлично,

светът за мен не е красив.

И нищо днес не може да ме трогне,

и никой веч не ще ме нарани.

Стена градя и крия се зад нея,

а всеки мисли, че искренно се смея... 

И когато спомняш си за мен,

погледни как навън започва да вали,

вали тъй, както капеха

от моите очи сълзи.

Повярвай ми, понякога и мракът е красив.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люби Бурдева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...