8 may 2009, 11:20

Понякога и слънцето е тъжно

  Poesía
748 0 4

                       

Понякога и слънцето е тъжно

 

Понякога и слънцето е тъжно,

но ти не се замисляш за това...

Успява то сълзите си да скрие

и светъл лъч да праща към света.

 

Не би могъл да знаеш как те пази

от своите сълзи – изгарящ дъжд!

Не би могъл да чувстваш колко страда

за всяка мъка земна... не веднъж...

 

Не го съди, когато в миг се скрие.

Това е неговия миг на самота –

така пак може топлината да открие.

Не си мисли, че бягство е това...

 

Приело слънцето едничката награда –

от себе си да дава топлина.

Не го вини, не знаеш колко страда,

за всяка болка, срещнало в света...

                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...