8 may 2009, 11:20

Понякога и слънцето е тъжно

  Poesía
752 0 4

                       

Понякога и слънцето е тъжно

 

Понякога и слънцето е тъжно,

но ти не се замисляш за това...

Успява то сълзите си да скрие

и светъл лъч да праща към света.

 

Не би могъл да знаеш как те пази

от своите сълзи – изгарящ дъжд!

Не би могъл да чувстваш колко страда

за всяка мъка земна... не веднъж...

 

Не го съди, когато в миг се скрие.

Това е неговия миг на самота –

така пак може топлината да открие.

Не си мисли, че бягство е това...

 

Приело слънцето едничката награда –

от себе си да дава топлина.

Не го вини, не знаеш колко страда,

за всяка болка, срещнало в света...

                 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...