Понякога и слънцето е тъжно
Понякога и слънцето е тъжно,
но ти не се замисляш за това...
Успява то сълзите си да скрие
и светъл лъч да праща към света.
Не би могъл да знаеш как те пази
от своите сълзи – изгарящ дъжд!
Не би могъл да чувстваш колко страда
за всяка мъка земна... не веднъж...
Не го съди, когато в миг се скрие.
Това е неговия миг на самота –
така пак може топлината да открие.
Не си мисли, че бягство е това...
Приело слънцето едничката награда –
от себе си да дава топлина.
Не го вини, не знаеш колко страда,
за всяка болка, срещнало в света...
© Ваня All rights reserved.
със залезната мъка, кървяща в края на деня.
Последен бегъл поглед бавно то отправя,
сбогува се завинаги със прашната земя...
и ПОСЛЕ?