Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо,
го търся в здрача.
И сърцето голямо
ми липсва и плача.

Помня те, мамо,
когато бе жива,
как искаше само
да бъдеш щастлива.
Да видиш в сина си, 
един път, веднъж,
а не в съня си,
истински мъж.

А в мен, хлапето остана си само,
как ми се плаче, понякога, мамо.

Когато бях болен, унил, уморен,
тогава до мен, ти беше само.
И слънцето вече се крие от мен,
така ми се плаче, понякога, мамо.

А силен да бъда, ти ме възпита,
даде в наследство сърцето голямо.
И гледам сега звездите, с възхита,
там си, нали, там си, ти мамо.

Прости ми, моята слабост прости,
след всичките рани съм още юначе.
Ще гледам, докато има звезди,
понякога, мамо, така ми се плаче.

Явор Перфанов
24.10.2018
Г.Оряховица

:)