25 окт. 2018 г., 09:11

Понякога, мамо

697 0 1

 

Понякога, мамо,
така ми се плаче,
затова, че те няма
и без теб съм сираче.
А твоето рамо,
го търся в здрача.
И сърцето голямо
ми липсва и плача.

Помня те, мамо,
когато бе жива,
как искаше само
да бъдеш щастлива.
Да видиш в сина си, 
един път, веднъж,
а не в съня си,
истински мъж.

А в мен, хлапето остана си само,
как ми се плаче, понякога, мамо.

Когато бях болен, унил, уморен,
тогава до мен, ти беше само.
И слънцето вече се крие от мен,
така ми се плаче, понякога, мамо.

А силен да бъда, ти ме възпита,
даде в наследство сърцето голямо.
И гледам сега звездите, с възхита,
там си, нали, там си, ти мамо.

Прости ми, моята слабост прости,
след всичките рани съм още юначе.
Ще гледам, докато има звезди,
понякога, мамо, така ми се плаче.

 

Явор Перфанов
24.10.2018
Г.Оряховица

:)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

2018

 

 

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...