6 oct 2007, 11:27

Понякога обичаме до болка

  Poesía
1K 0 12
Понякога обичаме до болка.
Понякога желаем да крещим.
Как да обичаме и колко,
едва ли можем да решим.
Да кажем, че обичаме, не можем,
когато не изпитваме това.
Какво от себе си да вложим,
когато липсва любовта?
Как да накараме да блеснат
очите в ясна светлина,
когато пламъкът изчезва
и гасне в нашата душа?
Не можем да залъгваме сърцето
със празни думи и слова.
Единствено е то, което
не ще се подведе с това.
Не можем себе си да мамим,
че обичаме, а пък да не.
Не можем и да казваме, че няма
любов, когато тя расте.
Как да накараме лицето
да скрива всяка ведрина?
Да спрем вълнение, което
изпълва с радост утринта?
Как да премахнем всяка мисъл,
смущаваща съня в нощта?
Да се опитваме - без смисъл,
без полза всичко е това!
Защото любовта е нежност,
венец, оплетен от цветя,
в златиста слънчева одежда,
обгръщаща тя с лъчи света.
Не можеш ти цветята да накараш
да спрат щастливо да цъфтят.
Не можеш и да заповядаш,
сърца в любов да не туптят!


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Михалева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...