6.10.2007 г., 11:27

Понякога обичаме до болка

Поезия

1K 0 12

Понякога обичаме до болка.
Понякога желаем да крещим.
Как да обичаме и колко,
едва ли можем да решим.
Да кажем, че обичаме, не можем,
когато не изпитваме това.
Какво от себе си да вложим,
когато липсва любовта?
Как да накараме да блеснат
очите в ясна светлина,
когато пламъкът изчезва
и гасне в нашата душа?
Не можем да залъгваме сърцето
със празни думи и слова.
Единствено е то, което
не ще се подведе с това.
Не можем себе си да мамим,
че обичаме, а пък да не.
Не можем и да казваме, че няма
любов, когато тя расте.
Как да накараме лицето
да скрива всяка ведрина?
Да спрем вълнение, което
изпълва с радост утринта?
Как да премахнем всяка мисъл,
смущаваща съня в нощта?
Да се опитваме - без смисъл,
без полза всичко е това!
Защото любовта е нежност,
венец, оплетен от цветя,
в златиста слънчева одежда,
обгръщаща тя с лъчи света.
Не можеш ти цветята да накараш
да спрат щастливо да цъфтят.
Не можеш и да заповядаш,
сърца в любов да не туптят!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Индиана (Криси)

...защото любовта е нежност,
венец, оплетен от цветя,
в златиста, слънчева одежда,
обгръщаща с лъчи света...

Браво, прекрасна поезия!

2007-10-08T23:07:46+03:00
Love (Ванина)

Поздравления Алекс!

2007-10-07T09:22:27+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Нали го казваш с хубаво, а не намекваш, че съм го откраднала?

2007-10-07T02:32:54+03:00
bg_lexis (Госпожа Стихийно Бедствие)

Понякога обичаме до болка.
Понякога желаем да крещим.

Почва като един мой стих:

Понякога съм толкова обичала,
че имах сили само да заплача

2007-10-07T01:13:19+03:00
blackberry (Александра Михалева)

Целувки, Петинка! Благодаря!

2007-10-06T23:40:11+03:00