Понякога природата плаче
Понякога природата плаче,
понякога – само вали.
Никой не мисли за никого,
от мълчанието много боли.
Защо не се питаме с кого
всеки ден опитваме да се борим
и чии са въздухът и водата,
че зидаме помежду си стобори?
Хората измислят богове
да оправдаят своето незнание.
От това срамуват ли се те
или търсят ново познание?
А времето неуморно разлива
на съдби невидими капки,
то, без дори за миг да почива,
затваря човешките папки.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Вили Тодоров Todos los derechos reservados
