Понякога природата плаче
Понякога природата плаче,
понякога – само вали.
Никой не мисли за никого,
от мълчанието много боли.
Защо не се питаме с кого
всеки ден опитваме да се борим
и чии са въздухът и водата,
че зидаме помежду си стобори?
Хората измислят богове
да оправдаят своето незнание.
От това срамуват ли се те
или търсят ново познание?
А времето неуморно разлива
на съдби невидими капки,
то, без дори за миг да почива,
затваря човешките папки.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
