Понякога (винаги)
Понякога - когато
вкъщи се прибирам,
съпругата в кревата
трудно я разбирам.
Тогава, тя ме среща
гальовна като котка.
Усмихната, гореща
и с похотна походка.
Наметната е с кърпа,
и гладка по краката.
Надъхано ме дърпа
направо от вратата!
От радост тихо плаче,
и много ме обича!
Но в спалнята обаче,
на дяволче прилича!
Показва нови пози
от нощните канали.
”До болка ме тормози”
и винаги ме хвали.
След рокендрола носи
и бирички в кревата.
Мълчи и без въпроси
целува ми ръката!
....
Понякога... когато
вкъщи се прибирам,
от моята заплата
нищо не разбирам!
Юри
Йовев
Януари
2020 г.
© Yuri Yovev Todos los derechos reservados
La obra participa en el concurso:
16 Puesto
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Елка! 😊 Приятен ден!
-
Супер! Ей това е любов - дай малко...за да има причина да останат...! Браво, много ми хареса! Успех!
-
Иржи, Ангелче благодаря ви! 😀 Много рядко пиша стихчета без хумор и съм много щастлив, че приятели като вас се спират при мен и харесват творбите ми! 😀
Иржи, ние с теб поне сме съвременници и на онова време и можем да сравняваме, но аз мисля, че и преди и сега отношенията между мъжете и жените са едни и същи. 😀 Поздрави! -
Това не е умна жена, Юри, а хищна и се очудвам, как мъжете още в началото не могат да я разпознаят...Имам приятелка, която и до сега не е омъжена, защото, още съвсем млада трябваше да действа така/беше от заможно семейство и вероятно така възпитана от него/.Запознава се с мъж, поканва го у дома, за да прецени майката дали е възпитан- носи ли цветя на дъщерята и бомбони на майката, после го предизвиква да я покани на ресторант, за да прецени дали не е стиснат и дали знае правилото,че мъжът влиза преди дамата, в трамвая- той слиза пръв и подава ръка , за да слезе и тя...на кино, само ако е посмял да й се нахвърли...Това сега са отживелици, но за тогава...ето тя не си намери "подходящ" мъж...Сега мъжете изпитват гордост, че могат да поканят и платят, а после...става бреме! И все пак всичко е индивидуално, зависи от участващите лица!
-
Тука ни хвана на тясно, Блу! Признавам си, че понякога не правим разлика между умна и хитра жена! 😀 Едната ще те прави щастлив само на заплата и аванс, а друга всекидневно! 😀 Права си! 😀
-
Точно така, Георги, една умна жена ще намери слабите ти места и ще знае как да те разтърси! 😀😀😀
-
Георги, героят ми веднъж в месеца получава нещо интересно в кревата от жена си, но от заплатата си никога, нищо не разбира! 😀 Такъв е живота! 😀
-
Благодаря ти, Мария! 😀 Позволих си да кача малко от моя хумор в Предизвикателството. 😀Мисля, че няма да навреди на прекрасната тема. 😀
Очаквам края на твоята Горска приказка, за да я прочета, както се казва - на един дъх!😀
Поздрави! -
Дени! 😀
С минималната заплата
аз не ходя при жената.
Щом паричките получим,
със колежката Белучи
бягаме далеч в гората
да се черпим в механата!
Там с хора и ръченици,
като бедни ученици
пием две бутилки Джони,
без мезе и макарони.
Чак тогава се прибирам
и заплатата сервирам
на прекрасната съпруга,
моя обич и падруга! 😀 -
Нов, хумористичен прочит на темата ни поднасяш, Юри, за което заслужаваш поздравления! Но и аз като Краси свърших с гласовете си, затова получаваш потупване по гърбината и моето браво!☀️
-
Юри.
Мъжът ми на вратата
Ако чукне без заплата,
Ще го бия по главата,
Ще го дърпам за брадата.
Ще го удрям с тигана
Без пари ако го хвана,
Но в нощта ще му прощавам
И целувки ще му давам 😊😊😊 -
Мариана, Дени, Краси, Блу благодаря ви! 😀
Сигурен съм, че вие не сте от хитрите Лисани, които стават всеотдсйни в кревата само, когато Вълчо носи заплатата си вкъщи.😀
Блу, хубаво стихче! 😀
Ако почнете с метлите
на мъжете по главите,
бързо техните парички
ще заминат с ученички
по курорти, по чужбина
из далечна Аржентина!
😃😀😃 -
Юри. Виж сега, докато последната част от стиха е ясна и по подразбиране, то за първата си си направо късметлия 😂
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
