Понякога замислено се чудя...

Poesía » De amor

633 2 1

ПОНЯКОГА ЗАМИСЛЕНО СЕ ЧУДЯ...

Това обичане тежи,
недоизживяно и горящо като въглен,
дали с мен сега гориш,
понякога замислено се чудя...

Да пием за неизживяната любов,
туптяща и искряща като вино,
дали за мене мислиш ти,
понякога замислено се чудя...

Поглеждаме с недолюбени очи,
в сърцата си, които все се търсят,
дали и ти за мен туптиш,
понякога замислено за чудя...

А моите сълзи всяка нощ,
безмислено отново те създават,
да пием за неизживяната любов,
и раните, които ни остави...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ranrozar (Стойчо Станев)

Когато мислите се срещат:
остават мигове горещи...
Успех, Диана!

2017-10-05T06:15:29+03:00

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0