ПОНЯКОГА ЗАМИСЛЕНО СЕ ЧУДЯ...

Това обичане тежи,
недоизживяно и горящо като въглен, 
дали с мен сега гориш,
понякога замислено се чудя...

Да пием за неизживяната любов,
туптяща и искряща като вино,
дали за мене мислиш ти,
понякога замислено се чудя...

Поглеждаме с недолюбени очи,
в сърцата си, които все се търсят,
дали и ти за мен туптиш,
понякога замислено за чудя...

А моите сълзи всяка нощ,
безмислено отново те създават,
да пием за неизживяната любов,
и раните, които ни остави...