26 nov 2011, 19:48

Поп и сърна

  Poesía
599 0 1

Поп след служба тръгна към реката.

Да се поразходи бе решил.

Там видя на водопой сърната.

Заговори с тембъра си мил:

"Твоите очи са ми познати.

Откъде пред мен се ти яви?

Бог ли да те срещна тук те прати?

Моля те, не бягай! Остани!

В черно съм облечен, не защото

нося черно в своята душа.

Просто е такова облеклото...

Бог е в бяло и е светлина."

И тогава, о, неземно чудо,

проговори тя с човешки глас:

"Аз съм тук сега съвсем за друго.

Просто жаждата си утолявам аз.

Страх ме е от хората, защото

те не са това, което са.

Те си крият все зад облеклото

непознатата за тях душа.

Някой все на другия помага,

докато получи своя дял.

От капани страх ме е и бягам!

Ти водач си, не и идеал...

Никoй да върви след мен не искам,

никого и не проклинам аз!

Да, сълзят очите ми - от истина.

Разлики големи между нас."

С лекота реката тя прехвърли

и в горичката-живот се скри.

Попът пак във църквата се върна

със молитви да се утеши.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...