ПОПЕЙ МИ ТИ, ЩУРЧЕ!
Как си, как си, ти, Щурче?
Пей ми, пей ми от сърце.
В замяна ще ти дам подслон,
не под лист и не на клон...
Зима иде, лято мина -
ний сами - двамина
(щом вихрушка има,
вече ще е зима)
в къща със камина
ще се топлим, ще си пеем -
само туй умеем...
Сега - попей ми ти, Щурче,
попей ми от сърце.
Зиме ще ти дам подслон,
не под лист и не на клон...
Обичам твойте песни чудни -
тъй палави, тъй ранобудни!
Как ми липсва лято златно -
искам го обратно!
Ралица Костова
© Ралица Костова Todos los derechos reservados
Пей ми, пей ми от сърце.
Обичам твойте песни чудни-
тъй палави, тъй ранобудни!"
Браво, Рали! И аз чух песента
на Щурчето.
Август е, щурчета пеят.
Цветята люлчици люлеят.
Радвам ти се и те прегръщам, с обич!