13 mar 2020, 11:12

Попитах....

  Poesía » Otra
1.8K 2 9

 

 

                                      13.03.2020

                           Попитах....

     Имам си любима, обичам я безкрайно,
     ала признавам, имам и един неволен грях-
     "виждам" мъжки поглед към нея хвърлян тайно
     и, че ще я загубя обвземаше ме страх....

 

     Обичам я-  го зная, но дали тя мен?
     хиляди въпроси подобни ме измъчват!
     Защото аз съм никой, дори не бизнесмен!
     Защо ли гледат нея и тя какво излъчва?...

 

     Реших да питам розата. "На моята любима
     тайната каква е, та сутрин е различна
     и всеки път я виждам  все по и по- красива
     причината каква е така да я обичам?..."

 

     Водата също питах. "Защо през пролетта
     е също най- красива и още по. различна,
     пак това е тайната и искам да я знам-
     дори да я ревнувам след нея пак ще тичам?..."

 

     След залеза луната попитах също лично.
     "Защо дори без слънце е много романтично,
     и пак ли има тайна, че толкова я обичам
     щастлива ли е тя? Ми, щом във мен се врича!..."

 

     Отвърнаха запитаните- не тайна е, а любовта!
     За влюбените всичко е толкова красиво!
     И розата цъфти за тях, водата вОди пролетта,
     и под луната всекиму е истински  щастливо!!...

 

     Само да не беше ревността, че тя убива любовта..!!!
      
     

    

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ревност и любов.Омраза и обич.Толкова несъвместими и взаимно унищожими.Но често пъти вървят един до друг.
    Поздравление и от мен!
  • Мисля, че не само на мен липсваше, а на всички, Георги! Кой знае колко произведения си натворил...
    Благодаря за оценката на стиха ми, въпреки, че не е в тон с актуалното време!
  • Не стигао, че пуснах стиха си в петък- 13 число, и настроението ми беше затворено под карантина, а и проблем с лаптопа довърши онова, което беше останало...Така не успях навреме да благодаря на всички, които не се повлияха от факта, че темата не е актуална и ме направиха щастлива.....
    Да можех, Наде, да оправдая доброто ти отношение към мен.....
    Добре, че ме наричаш с псевдоним, Юри, за да не стане грешка с някои суперлативи.....И ме радва доброто ти отношение!
    Иване- няма те, няма те, но когато ме улучиш, с голямо удоволствие чета отзивите ти!
    Ти си ангелче, не само по всевдоним, Ангелче, радвам се на всяко твое присъствие!
    Толкова си далече, Краси, а топлината ти достига чак тук....
    Честита пролет, Светличка, времето е толкова тъжно, но когато си млад, не си така заплашен, затова и настроението е по-високо от това на нас, обречените!Много докосващи са думите ти, съвземам се от "карантината"!
    Честита пролет на всички, които ме четат, както и благодаря на всички, по-долу!
  • Харесах.
    А ревността си е наистина вирусната зараза, която убива любовта, когато е в патологични измерения.
    Поздравявам те.
  • Честита пролет, скъпа Иржи! Хубаво е, че ни напомняш за любовта в това смутно време ! И мъничкото ревност в поносими граници не вреди. Надявам се скоро пак да ни развеселиш с добронамерения си хумор!☀️

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...