Попитах....
13.03.2020
Попитах....
Имам си любима, обичам я безкрайно,
ала признавам, имам и един неволен грях-
"виждам" мъжки поглед към нея хвърлян тайно
и, че ще я загубя обвземаше ме страх....
Обичам я- го зная, но дали тя мен?
хиляди въпроси подобни ме измъчват!
Защото аз съм никой, дори не бизнесмен!
Защо ли гледат нея и тя какво излъчва?...
Реших да питам розата. "На моята любима
тайната каква е, та сутрин е различна
и всеки път я виждам все по и по- красива
причината каква е така да я обичам?..."
Водата също питах. "Защо през пролетта
е също най- красива и още по. различна,
пак това е тайната и искам да я знам-
дори да я ревнувам след нея пак ще тичам?..."
След залеза луната попитах също лично.
"Защо дори без слънце е много романтично,
и пак ли има тайна, че толкова я обичам
щастлива ли е тя? Ми, щом във мен се врича!..."
Отвърнаха запитаните- не тайна е, а любовта!
За влюбените всичко е толкова красиво!
И розата цъфти за тях, водата вОди пролетта,
и под луната всекиму е истински щастливо!!...
Само да не беше ревността, че тя убива любовта..!!!
© Ирина Филипова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Мисля, че не само на мен липсваше, а на всички, Георги! Кой знае колко произведения си натворил...
Благодаря за оценката на стиха ми, въпреки, че не е в тон с актуалното време! -
Не стигао, че пуснах стиха си в петък- 13 число, и настроението ми беше затворено под карантина, а и проблем с лаптопа довърши онова, което беше останало...Така не успях навреме да благодаря на всички, които не се повлияха от факта, че темата не е актуална и ме направиха щастлива.....
Да можех, Наде, да оправдая доброто ти отношение към мен.....
Добре, че ме наричаш с псевдоним, Юри, за да не стане грешка с някои суперлативи.....И ме радва доброто ти отношение!
Иване- няма те, няма те, но когато ме улучиш, с голямо удоволствие чета отзивите ти!
Ти си ангелче, не само по всевдоним, Ангелче, радвам се на всяко твое присъствие!
Толкова си далече, Краси, а топлината ти достига чак тук....
Честита пролет, Светличка, времето е толкова тъжно, но когато си млад, не си така заплашен, затова и настроението е по-високо от това на нас, обречените!Много докосващи са думите ти, съвземам се от "карантината"!
Честита пролет на всички, които ме четат, както и благодаря на всички, по-долу! -
Харесах.
А ревността си е наистина вирусната зараза, която убива любовта, когато е в патологични измерения.
Поздравявам те. -
Честита пролет, скъпа Иржи! Хубаво е, че ни напомняш за любовта в това смутно време ! И мъничкото ревност в поносими граници не вреди. Надявам се скоро пак да ни развеселиш с добронамерения си хумор!☀️
-
Попитах розата, луната и водата- защо от ревност съм обзет?
Любов ли е щом вижда красотата и друг с любимата ми е "зает"
Може и да не е, просто красотата няма как да не остане незабелязана! -
Любовта... какво ли не прави тя... Няма логика в нейните постъпки. Горко, на когото се нагледа. Играе си със сърцата на влюбените както си иска. Заслепява погледа им... Всичко виждат в розово. Изобщо... любовта е като магия. от която спасение няма.
Поздравление за стиха, Ирина! -
Хареса ми, Иржи!
Ревноста е чувство древно,
мъчи ни от векове!
Чувство доста непотребно
с него хич не е добре! -
Така е, Слънчице, уверените хора не ревнуват. Красив стих!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздравление и от мен!