13.03.2020 г., 11:12

Попитах....

1.8K 2 9

 

 

                                      13.03.2020

                           Попитах....

     Имам си любима, обичам я безкрайно,
     ала признавам, имам и един неволен грях-
     "виждам" мъжки поглед към нея хвърлян тайно
     и, че ще я загубя обвземаше ме страх....

 

     Обичам я-  го зная, но дали тя мен?
     хиляди въпроси подобни ме измъчват!
     Защото аз съм никой, дори не бизнесмен!
     Защо ли гледат нея и тя какво излъчва?...

 

     Реших да питам розата. "На моята любима
     тайната каква е, та сутрин е различна
     и всеки път я виждам  все по и по- красива
     причината каква е така да я обичам?..."

 

     Водата също питах. "Защо през пролетта
     е също най- красива и още по. различна,
     пак това е тайната и искам да я знам-
     дори да я ревнувам след нея пак ще тичам?..."

 

     След залеза луната попитах също лично.
     "Защо дори без слънце е много романтично,
     и пак ли има тайна, че толкова я обичам
     щастлива ли е тя? Ми, щом във мен се врича!..."

 

     Отвърнаха запитаните- не тайна е, а любовта!
     За влюбените всичко е толкова красиво!
     И розата цъфти за тях, водата вОди пролетта,
     и под луната всекиму е истински  щастливо!!...

 

     Само да не беше ревността, че тя убива любовта..!!!
      
     

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Филипова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ревност и любов.Омраза и обич.Толкова несъвместими и взаимно унищожими.Но често пъти вървят един до друг.
    Поздравление и от мен!
  • Мисля, че не само на мен липсваше, а на всички, Георги! Кой знае колко произведения си натворил...
    Благодаря за оценката на стиха ми, въпреки, че не е в тон с актуалното време!
  • Не стигао, че пуснах стиха си в петък- 13 число, и настроението ми беше затворено под карантина, а и проблем с лаптопа довърши онова, което беше останало...Така не успях навреме да благодаря на всички, които не се повлияха от факта, че темата не е актуална и ме направиха щастлива.....
    Да можех, Наде, да оправдая доброто ти отношение към мен.....
    Добре, че ме наричаш с псевдоним, Юри, за да не стане грешка с някои суперлативи.....И ме радва доброто ти отношение!
    Иване- няма те, няма те, но когато ме улучиш, с голямо удоволствие чета отзивите ти!
    Ти си ангелче, не само по всевдоним, Ангелче, радвам се на всяко твое присъствие!
    Толкова си далече, Краси, а топлината ти достига чак тук....
    Честита пролет, Светличка, времето е толкова тъжно, но когато си млад, не си така заплашен, затова и настроението е по-високо от това на нас, обречените!Много докосващи са думите ти, съвземам се от "карантината"!
    Честита пролет на всички, които ме четат, както и благодаря на всички, по-долу!
  • Харесах.
    А ревността си е наистина вирусната зараза, която убива любовта, когато е в патологични измерения.
    Поздравявам те.
  • Честита пролет, скъпа Иржи! Хубаво е, че ни напомняш за любовта в това смутно време ! И мъничкото ревност в поносими граници не вреди. Надявам се скоро пак да ни развеселиш с добронамерения си хумор!☀️

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...