23 ago 2007, 15:12

Попитай

  Poesía
999 0 1
Попитай ме дали те мразя,
когато за пореден път обгърната съм с тъга.
Попитай ме  в този страшен ден
дали ще имаш още мигове с мен.
Попитай ме дали спря болката вътре в мен,
или още бавно ме изгаря.
Попитай ме дали убивам времето и
как минават дните ми без теб.
Попитай ме дали насън говоря с твоите очи
и забравих ли за подлите ти лъжи.
Попитай ме дали убих мечтите си,
или ги сложих там при твоите  молби.
Попитай ме дали в себе си сърце аз нося,
след като ти така безмилостно го разпиля.
Попитай ме дали ще мога сляпо пак
да ти простя.
Попитай ме дали искам с теб да бъдем пак,
или сега на друг в любов се вричам.
Попитай ме дали още те обичам.
Защо не смееш?... Попитай...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...