6 jun 2021, 10:08

Попитай луната 

  Poesía » De amor
428 0 0

Попитали веднъж луната.

Защо сияе весело над нас?

Отвърнала е тя самата, че се радва като вижда колко те обичам аз.

Попитали веднъж морето-защо е бурно, непокорно то? 

Отвърнало с възторг морето-че на мен завижда като гледа как обичам аз момичето едно. 

Попитали веднъж и планината тя висока защо трепти във ритъм див?

Отговорила е тя горката, защото гледа мен, че теб обичам и съм толкова щастлив. 

Попитали веднъж звездите, защо блещукат толкоз ярко и постоянно ?

Отговорили задружно те щастливи, че разбират колко те обичам и за това се радват непрестанно.

Попитаха сърцето ми веднъж, защо те то обича толкз много.

Но безмълвно сякаш беше.

Обичате безпирно и се смее, защото на света за тебе то живее. 

© Борислав Александров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??