Jun 6, 2021, 10:08 AM

Попитай луната

  Poetry » Love
747 0 0

Попитали веднъж луната.

Защо сияе весело над нас?

Отвърнала е тя самата, че се радва като вижда колко те обичам аз.

Попитали веднъж морето-защо е бурно, непокорно то? 

Отвърнало с възторг морето-че на мен завижда като гледа как обичам аз момичето едно. 

Попитали веднъж и планината тя висока защо трепти във ритъм див?

Отговорила е тя горката, защото гледа мен, че теб обичам и съм толкова щастлив. 

Попитали веднъж звездите, защо блещукат толкоз ярко и постоянно ?

Отговорили задружно те щастливи, че разбират колко те обичам и за това се радват непрестанно.

Попитаха сърцето ми веднъж, защо те то обича толкз много.

Но безмълвно сякаш беше.

Обичате безпирно и се смее, защото на света за тебе то живее. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...