Попитай ме нощем

28 ago 2010, 11:35

Poesía

413 0 0

Попитай ме нощем, когато си близо -
Къде е вратата към моята душа?
Намирай ме и ме докосвай още...
Докато заспивам, докато съм топла...
Докато в надежда горя.
Не ме търси във сенките
и в мрака на изгубените улици.
Не ме губи във нищото,
във времето, във бремето
на алчните си страхове.
Защото аз съм приказка измислена,
а ти и аз сме много светове.
Защото само болката във нас Е истинска -
и в тази болка - Нищо няма да умре.

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.