7 jun 2009, 18:20

Попитай отново

928 0 4

ПИТАЙ ОТНОВО

 

Попитай отново ти слънцето

в леглото кой е до мен,

с усмивка посрещам ли утрото,

когато изгрее нов ден!

 

Попитай отново луната,

заспивам ли вечер сама,

притихнала пак в очакване

да сгрее нежност съня!

 

Попитай отново ти вятъра,

оплетен в моите коси,

дали ги докосва пак някой,

или сребреят сами!

 

Попитай отново ти птиците

дали душата ми волна лети,

или е от болка притихнала

и пак за тебе скърби!

 

Попитай отново сърцето си

дали обичта ти още гори,

има ли пламък дори след раздялата,

има ли още малко искри!

 

Има ли  жажда за обич в душата ти,

има ли още тлееща жар...

трябва само нежно докосване,

за да превърнеш любовта в пожар!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря на всички! Приемете ме в редиците на ранените от любовта!
  • Я спросил у облака...

    На това ми напомни.
  • Чудесен стих!Поздравления и усмивка за теб!
  • Много е готино, хареса ми.
    Според мен има нужда от лека дообработка - ритъм и рима...
    Ако приемеш - поработи още мъничко върху него... и ще е върха!!!
    Прегръдка!!!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...