Поплачи си, момиче,
поплачи си!
Ред е на сълзите,
няма никой
да те види...
Поплачи си,
макар да няма рамо,
на което да го сториш,
поплачи си,
освободи се,
за да имаш сили
с болката да се пребориш!
Убий в себе си тъгата
и започни отначало!
© Богдана Маринова Todos los derechos reservados