26 oct 2017, 8:44

Попътна приказка

  Poesía » Otra
608 0 6

От мен е върхът, от теб е ината.

Целта е извън кошарата в равнината.

Тя предлага най-вкусните клонки

и листи на акробатите-алпинисти.

 

Хайде, стига я дърпа свойта брада.

Зарежи я в трънака, тегли ѝ една

и върви, и похапвай от де що докоснеш.

Здраво се дръж щом се проснеш

 

за скритото в храстите равновесие.

Знам, презираш всяко дебело въже.

Запомни! Планината козлета не беси…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Dark_Island (Таня Георгиева) - Може! Радвам се, че се отби!
    Plevel (Силвия Илиева) - Да, и козлетата мислят, ама отпосле
    Благодаря Ви!
  • Козловито-инатливо. Брадата какво е?
    Само някаква прежда...
    до върха може и без нея,
    щом трън я разрежда...
  • Много ми хареса, добре си закодирала думите, но пак те разсекретих . Мисля си , че при хората ината се нарича воля, само при магаретата е инат, така мисля, знам ли. Може и такива хора да има .
    Слънчев ден!
  • RainaVakova (Райна Вакова) - Безкрайно благодаря...!
    goblenka (Маргарита Ангелова) - Вероятно си права, но и народът е казал: "Ако е писано да се удавиш няма да се обесиш". Весел Димитровден на всички именници и на всички останали, които обичат този празник.
  • Забавно и приятно четиео. Една поправка: беси ги. Без значение къде са, имат ли въже на врата, имат клуп на бесило. То е като пушката. Има ли пушка - гърми.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...