11 ago 2013, 20:17

Порастване 

  Poesía » Otra
1206 0 5

Порастваме

И няма вече обелен нос

и мъка от любов

А „първо” значи спомен,

насън или през сълзи

на раздяла с летата

хвърчилата,

с нашите деца

 

Порастваме

И няма безпричинен смях

И няма недомислен грях

А прах и страх и крах

в косите посребрели

в очите избледнели,

невярващи, зад

строги очила

 

Порастваме

всеки на своя кръст

собствен на ръст

и го мъкнем и ни тегли

и ни свлича и въздига

до звездите и отвъд,

докато стане пръст

докато станем пръст.

© Цветелина Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??