Порастване
Порастваме
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи
на раздяла с летата
хвърчилата,
с нашите деца
Порастваме
И няма безпричинен смях
И няма недомислен грях
А прах и страх и крах
в косите посребрели
в очите избледнели,
невярващи, зад
строги очила
Порастваме
всеки на своя кръст
собствен на ръст
и го мъкнем и ни тегли
и ни свлича и въздига
до звездите и отвъд,
докато стане пръст
докато станем пръст.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Александрова Всички права запазени
