Порастваме
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи
на раздяла с летата
хвърчилата,
с нашите деца
Порастваме
И няма безпричинен смях
И няма недомислен грях
А прах и страх и крах
в косите посребрели
в очите избледнели,
невярващи, зад
строги очила
Порастваме
всеки на своя кръст
собствен на ръст
и го мъкнем и ни тегли
и ни свлича и въздига
до звездите и отвъд,
докато стане пръст
докато станем пръст.
© Цветелина Александрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
