Aug 11, 2013, 8:17 PM

Порастване 

  Poetry » Other
1267 0 5

Порастваме

И няма вече обелен нос

и мъка от любов

А „първо” значи спомен,

насън или през сълзи

на раздяла с летата

хвърчилата,

с нашите деца

 

Порастваме

И няма безпричинен смях

И няма недомислен грях

А прах и страх и крах

в косите посребрели

в очите избледнели,

невярващи, зад

строги очила

 

Порастваме

всеки на своя кръст

собствен на ръст

и го мъкнем и ни тегли

и ни свлича и въздига

до звездите и отвъд,

докато стане пръст

докато станем пръст.

© Цветелина Александрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??