Порастваме
И няма вече обелен нос
и мъка от любов
А „първо” значи спомен,
насън или през сълзи
на раздяла с летата
хвърчилата,
с нашите деца
Порастваме
И няма безпричинен смях
И няма недомислен грях
А прах и страх и крах
в косите посребрели
в очите избледнели,
невярващи, зад
строги очила
Порастваме
всеки на своя кръст
собствен на ръст
и го мъкнем и ни тегли
и ни свлича и въздига
до звездите и отвъд,
докато стане пръст
докато станем пръст.
© Цветелина Александрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
