Пореден крах

       Родино моя, 

сълзите ми сега превръщат се в реки 

как за теб умряха герои забравени от всеки.

Сълзите ми сега превръщат се в порои,

че позволихме да охулят тези герои.

Как позволихме, аз чудя се със гняв, 

въздухът наш и чист да стане пепеляв?

Как позволихме на Европа целият боклук 

да се изсипва и гори точно тук?

Защо позволихме нии нашето море

за пари с фекалии да осквернят?

Как вярват, че няма да се разбере 

колко милиона пак ще усвоят?

Защо позволихме нии нашите гори 

да обезлесят, отново за пари?! 

Защо мълчиш, човеко? Живееш ли добре?

Докато превръщат родината ни в обезлюдено дере.

Радваш ли се ти на сценария нелеп 

хора безработни без покрив и без хлеб 

кои от страх треперят и мрат от глад свиреп?

Българио, ах ти, от векове обречена горката, 

оставена си пак на произвола на съдбата.

Оставиха народа да тъне в таз мизерия 

ни виждат, нито чуват тяхната истерия.

Докараха ни те до абсолютна бедност 

и облякоха в закон всяка нередност.

Сълзите ми не спират и питам се как 

ще оцелея пак след тоз пореден крах??