23 jun 2013, 22:04

Поредна нощ

  Poesía
1.1K 0 0

Тъмна, тиха, празна стая,

примигват плахо уличните светлини,

часовникът минути отброява,

поредна нощ до мен не си!


Отново ще потърся аз съня,

макар да няма смисъл от това,

наясно съм, че ще се взирам в тъмнината,

докато не изгрее пак навън Зората!


Ще чакам със притворени очи

да чуя телефона как звъни

и чувайки го, сърцето да се разтупти,

усещайки, че ще си ти!


И примирявайки се със това,

поне да чувам ти гласа,

ще чакам онзи хубав ден,

във който ще си пак до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...