23 jun 2013, 22:04

Поредна нощ

  Poesía
1.1K 0 0

Тъмна, тиха, празна стая,

примигват плахо уличните светлини,

часовникът минути отброява,

поредна нощ до мен не си!


Отново ще потърся аз съня,

макар да няма смисъл от това,

наясно съм, че ще се взирам в тъмнината,

докато не изгрее пак навън Зората!


Ще чакам със притворени очи

да чуя телефона как звъни

и чувайки го, сърцето да се разтупти,

усещайки, че ще си ти!


И примирявайки се със това,

поне да чувам ти гласа,

ще чакам онзи хубав ден,

във който ще си пак до мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Станева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...