18 mar 2008, 20:57

Поредна нощ на самота...

  Poesía
811 0 1
 

Поредна нощ на самота...

Замислена, аз взирам се в небето.

Във облаци обвита пак е тъжната луна - навява спомени...

Горчива болка рязко ме пронизва във сърцето...

 

Поредна нощ на самота...

Самотна съм откакто все се помня.

Живея във прегръдките на мрачната тъга,

приятелки сме си със нея вече първи...

 

Поредна нощ на самота...

Надеждата от вкочаненост бавничко угасва...

Далеч от моите любими същества,

разлиствам спомените, те са ми единствена утеха...

 

Поредна нощ на самота...

Студена, гробна, тишината ме обгръща...

Във тъмното отронва се изстрадана сълза,

погалва ми лицето и с въздишка аз по навик я преглъщам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Самотата и тъгата ни учат на борбеност и ни дават сили да продължим напред и да сме щастливи.


    Прекрасен стих .Поздрав Лили

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...