Поредна нощ на самота...

Замислена, аз взирам се в небето.

Във облаци обвита пак е тъжната луна - навява спомени...

Горчива болка рязко ме пронизва във сърцето...

Поредна нощ на самота...

Самотна съм откакто все се помня.

Живея във прегръдките на мрачната тъга,

приятелки сме си със нея вече първи...

Поредна нощ на самота...

Надеждата от вкочаненост бавничко угасва...

Далеч от моите любими същества,

разлиствам спомените, те са ми единствена утеха...

Поредна нощ на самота...

Студена, гробна, тишината ме обгръща...

Във тъмното отронва се изстрадана сълза,

погалва ми лицето и с въздишка аз по навик я преглъщам...